• Моите момичета! Част Седма – Яница

    by  • март 16, 2017 • Uncategorized • 0 Comments

    Сподели го с всички!Share on LinkedIn0Pin on Pinterest0Share on Google+0Tweet about this on TwitterDigg this

    Яница е тази, за която „не“ не е отговор и обикновено тръгва с рогата напред.
    Едното много й помага, второто в известна степен я балансира, за да не бърза прекалено. Със сигурност няма да ми се разсърди, че пиша първото си впечатление от нея 🙂 Амбициозна и кокетка е до мозъка на костите си, но под измамно късата пола се крият мъжки панталони и една работохоличка.

    Фръци в страната на чудесата или как едно ИТ откри радостта в козметоправенето
    Всичко започна по време на една от поредните ми командировки в чужбина, когато докато си взимах релаксираща вана и се готвех за поредната среща на другия ден.
    Ден подир ден всичко се въртеше около работата, всяко приятно занимание беше с по-нисък приоритет, оставено за по-нататък, защото искам да съм възможно най-добра в ….работата, разбира се…
    Аз се замислих… след няколко месеца ставам на 30 и досега всички неща, които са различни от учене, себеразвиване и работа се отлагат за…. неясен бъдещ момент, който така и не идваше. Завих косата си в хавлия, навлякох халата и с чаша вино в ръка се сгуших в мекото юрганче на хотелското легло. Този път пръстите ми затърсиха информация за хобито, което винаги съм искала. Да творя с ръцете си козметика, която обожавам да ползвам.
    Още си пазя първия имейл до Валя, в който искам да си запиша място в курса по сапуни, който беше насрочен за след няколко седмици, тъкмо за съботата и неделята, в която щях да се прибера в България и да имам малко време за себе си, далеч от малкото сиво куфарче на колелца с жълта панделка, за да напомня леката благородна лудост, която ме отличава от останалите (както се казва и ний сме дали нещо на света)….
    Седнах и написах нещата, които винаги съм искала и също така винаги бях отлагала за по-късно. Е, беше време да се фокусирам върху тези неща от тук насетне. И оттогава нищо не е същото. Запознах се с много приятни дами на различни възрасти, с различни професии, женени, разведени, с деца, без деца… но едно нещо ги обединяваше в моите очи и то беше: тези жени са умни, търсят начин да творят, да бягат от сивото ежедневие и не на последно място: върнаха ми надеждата, че да комуникираш с жена не е задължително да е отегчително и разговорът няма да се сведе до : „нИ знам, нИ мога…“ както наскоро ни посъветва една „психоложка“ и те не бяха оглупяли рязко, за да се харесат, а именно напротив: имаха много за споделяне и много усмивки за раздаване, много песни за изпяване, че някои даже свириха на китара на пода в Щаб квартирата редом до мен, припявайки с моя глас меден Загорски.
    Преминах през всички курсове и водещи, но както каза Валя още с първото си изречение, веднъж направил ли си емулсия нищо друго няма значение. Е, така си беше…оттогава не съм спирала да приготвям различни продукти, да тествам различни активни съставки и формулировки, но най-важното е, че се научих на търпение, на последователност и постоянство, на вяра в собствените сили, знания и възможности.
    Какво научих през тези 3 години:
    • Научих се, че хобито може да доведе приятели и съмишленици.
    • Научих, че въпреки буйния си и енергичен нрав аз мога да бъркам емулсията докато изстива с невероятно търпение, че и да и припявам някое любимо парче.
    • Научих се, че след 12 вечер се твори най-ползвотворно, защото комшиите вече са заспали и кухнята ми изведнъж се преобразява в тайнствена лаборатория (няма да издавам военни тайни, че всъщност кухнята никога не е служила за нещо друго освен като лаборатория за кремоправене)) онези от вас, които ме познават са наясно с този факт).
    • Научих, че безсънието може да е сладко, че можеш да се събудиш с рецепта в главата, че от сега нататък ще влизам в аптека, за да чета съдържанието на флаконите, но никога повече няма да ги купя, а ще си направя сама алтернативен продукт със значително по-високо качество.
    • Научих, че с много труд и постоянство чиракът може да се превърне в майстор след като е прекарал поне 3 000 часа в кремоправене (моите не съм ги водила на отчет), но със сигурност са доста.
    • Научих, че за Нова година можеш да зарадваш приятелките си с 3.5 литра маска за коса насипана в кутийки за всяка около 30 минути преди да си облечеш роклята и да се гримираш.
    • Научих, че след като направих за една нощ минерални сенки, фн дьо тен и ружове, за които би ми завидял всеки гримьор, може и да имам нещо, което да мога да споделя с останалите. Така се роди идеята за работилниците по минерален грим и съм невероятно щастлива за всички, с които съм имала възможността да преживея всичко това отново.
    • Научих и новия си прякор – Фръци, с който Валя така точно ме оприличи. Фръци искаше да се среща с любимите си момичета от курса на кафе, на ресторант, разговаряше с тях в групата за дискусии (Козметична Алхимия) и галено ги наричаше АлХимички. Фръци сбъдваше мечта след мечта редом до тези момичета, намери топло рамо за споделяне, намери умове остри като бръсначи, от които да се учи и не на последно място дом/инкубатор за сбъдване на мечти.
    Точно преди ден тази мечта доби физически измерения: „Жасминова градина“ ЕООД.
    Не спирайте да мечтаете, не спирайте да творите, бъдете любопитни, опитвайте, съмнявайте се, пробвайте нови неща, не се страхувайте от грешки…те са там само и единствено да ни направят по-добри във всичко.
    Благодаря за крилете, с която ни дари, Вале!“

    Сподели го с всички!Share on LinkedIn0Pin on Pinterest0Share on Google+0Tweet about this on TwitterDigg this

    Вашият коментар