• Моите момичета! Част Трета – Марияна

    by  • март 16, 2017 • Кухня за красота • 0 Comments

    Сподели го с всички!Share on LinkedIn0Pin on Pinterest0Share on Google+0Tweet about this on TwitterDigg this

    Марияна ми е едно от най-новите попълнения. Веднага се сработихме 🙂 Много общителна, любопитна, знаеща. Лесно се работи с такива хора 🙂

    „Погледнах снимката й – бяла, пухкава, нежна, някак уютна я усетих. Вдъхна ми доверие, лека, академична строгост, какво ли да очаквам – рекох си тук ще скачат химични формули, атомни решетки, физични закони, постулати ……?!
    Всъщност поводът да се окажа на път към тази Дама, беше
    пореден казус, който не можех да реша и търсех неистово с ИТ-шкия си мозък решението му и докато не го намеря си казах, няма да мирясам. Изключих ръчната и скочих на мига – не ми трябваше
    много колебание.
    Сутринта, лежерна – слънцето надничаше плахичко и ме заподканяше на йога постелката . Рекох си: “Зареди се с великолепната си прана, че знае ли се какво те чака. Някак формулата човек да си има на гръбчето като костенурките backup си работи в мен.
    Ех, че кеф – тиха и безмълвна София! Паркираш на пъпа на синята зона, отново тишина и бам
    се оказах пред портата на студио, което определено ме изненада с приятна си енергия в бяло и
    загадъчно-тиха, неделна светлина. Аурата на местенцето ме грабна. Вълнени терлички на входа и
    хоп – Валето, усмихната и отдавна разсънена, заредена с енергия, която усетих на мига.
    Едни възглавнички, едно чудо – наместих се в любимото си бордо, направих си офис от няколко стола около нея и заглъхнах в очакване. Приказката започна с прости слова, стигащи до мен, без да ме напряга, в приятен разговор. Отплесвахме в много посоки – човешки, истински и непосредствени .
    Валето си гризваше бисквитки от време на време и поклащаше игриво лъвската си грива –
    сигурна, адекватна, приятно – убедителна и много, много естествена. Слайдовете се лееха и всичко, което се отваряше като взор пред мен го наслагвах върху знанията, които имах до този момент и някак пъзела се получаваше от само себе си. Въпросчетата бълваха един след друг, освен когато се опулвах върху термини – някои от тях бях срещала в ефир, други без грам идея, какво означават. Питах си на воля и също толкова волно получавах гиздави отговори. Всичко беше като шевица, надипляше се от само себе си .
    Всъщност какво ми се случваше – все едно отивах до Водата да плувам с ясната представа
    колко не знам да плувам, а всъщност нагазвах с удоволствие и “спасителния пояс” се появяваше на мига и аз се понасях с лекота – загребвах ли, загребах. Разбрах за добрата и лошата химия.
    Поех я в ръцете си, все едно си бях в кухнята и приготвях с “кифленската” си роба ястия, чиято рецепта държах в ръцете си. Е, не минахме без корекции в слайдовете – логиката си казваше думата.
    Рутината от аромотерапията ми дуднеше тихичко и аз перефразирах въпросите си, за което
    получавах своя адекватен отговор. Мехурчета, балончета, поредност от вкусотии , които напъплиха взора ми с продуктите, които от теорията претворихме в реалност .
    Бързо, кристално ясно, подредено, без излишна мотня върху теоретичния материал – 3
    семестъра за час, както се казва. Фундаментът изкристализира в детайлите, които на мига
    въдворихме в “кухнята”.
    Облизвах се сладко-сладко като котарана, бърках микстурите от материала, наслагвах и
    кръстосвах алгоритмите и различните последователности, правех си клипчета. На финалите всичко се случи – моето елегантно, финно и дантелено кремче, което насложих с невероятния аромат на щастие и любов . Тя ме научи как, въдвори ми реда от теорията до практиката и така до финалния продукт. Методично и последователно ми построи скелета и го облече с финната дантела и аз изпитах щастие.
    Пожелавам го на всеки – няма по-изворно усещане от това да си себе си, да те посрещне
    човек с поредната доза улегнали знания, който да те изтреля в стартова треска в подножието и да
    ти даде онова ускорение, от което знаеш, че следва катерене и катерене и катерене …….
    Благодаря, Валя – всичко, което написах го усетих точно по този начин !
    Додох си сметка след няколко прочита на това, което написах колко пъти съм използвала словото
    Вода, Извор!
    Ами, да, Bevacqua (bevo acqua на италиански означава „пия вода“) – напих се!
    С усмивка и топлина!“
    Марияна

    Сподели го с всички!Share on LinkedIn0Pin on Pinterest0Share on Google+0Tweet about this on TwitterDigg this

    Вашият коментар