Моите „лабораторни“ експерименти с 4 вида къна 7


За къната напоследък се говори много и според мен има защо. Всяка жена, която използва къна има различна рецепта как се постига по-червен, по-риж, по-тъмен и по-светъл цвят, освен използвайки къна от определен континент и приготвяйки я по различен начин, в зависимост и от основния цвят на косата си.
Твърди се, че индийската и пакистанската къна дават по-червен цвят, докато африканските къни (египет, мароко и т.н.) придават по-светъл цят до риж цвят.
Твърди се също, че с бавно оксидиране къната дава по-дълбоки черешово-малинови оттенъци, докато с бързо оксидиране тоновете, които се постигат са от топло оранжево до кестеняво.
Според същите твърдения лимоновият сок или друга кисела добавка спомага за отделянето на по-интензивен цвят. Тоест от всяка къна биха могли да се „произведат“ различни оттенъци чрез приготовлението й.
Друго твърдение е, че къната BAQ (с боди арт качество), покрива по-добре и е най-препоръчителна, когато се касае за добро покритие и интензивен ефект.
Исках да потвърдя или развенчая всички тези митове и легенди за къните и реших да направя различни опити, с цел да си изясня веднъж завинаги кое отговаря на истината и кое – не. За целта си послужих с вълнени конци.
Използвах прежда от чиста, неоцветена (и неизбелвана) вълна от едно и също кълбо. Това, разбира се, в контекст на индивидуалния основен цвят на косите на всяка жена е субективно, но като резултат с еднакви мостри, започващ от бял цвят може да се видят ефектите на различните къни.
Направих 6 опита, всеки с по четири вида къна – толкова имах. Използваната къна е от Египет, Пакистан, Мароко и Индия. Две от тях са с качество BAQ (body art quality), тоест супер качество, най-доброто, което има на пазара, това са мароканската и индийската, а другите две са с първо качество – пакистанската и египетската.

Използвани термини:
Бързо оксидиране:
 оксидиране на 40 градуса 2 часа във фурната
Бавно оксидиране: оксидиране на стайна температура 12 часа
Престой в къната: времето, през което кичурът стои натопен в къната
Без оксидиране: Къната е нанесена веднага след забъркване
Къна с лимонов сок и вода: къната е размесена с 50/50 лимонов сок и вода

ОПИТ 1
Смес: Къна с лимонов сок и топла вода
Оксидиране: Бързо
Престой в къната: 5 часа

ОПИТ 2
Смес: Къна с топла вода
Оксидиране: Бързо
Престой в къната: 5 часа

ОПИТ 3
Смес: Къна с лимонов сок и топла вода
Оксидиране: бавно
Престой на къната: 5 часа



ОПИТ 4
Смес: Къна с топла вода
Оксидиране: бавно
Престой на къната: 5 часа

ОПИТ 5
Смес: Къна с лимонов сок и топла вода
Оксидиране: без оксидиране
Престой на къната: 5 часа

ОПИТ 6
Смес: Къна с топла вода
Оксидиране: без оксидиране
Престой на къната: 5 часа


Резултати
Най-интензивно общо оцветяване без оглед на тона се получи при бърза оксидация с добавен лимонов сок, като при индийската къна се получи дори много тъмно кестеняв цвят.
Най-слабо оцветяване се получи и при трите вида къна при опита без оксидиране и с добавка на лимонов сок, за което направих съответните изводи по-долу.
Най-червени тонове безспорно се получиха без употребата на лимонов сок, опит 2 и опит 4, както при бързото, така и при бавното оксидиране, като съществена разлика между тях няма, по принцип малко по-червен оттенък дадоха четирите кичура при опита с бавното оксидиране.
Най-кестеняви тонове се получиха при опит 1 и опит 3 с добавка на лимонов сок.
Опитите без оксидация показаха, че къната оцветява и без да е оставена да престои, но резултатите са доста скромни.
Най-интензивен цвят по вид къна със и без лимон без оглед на оттенъка при всички опити даде индийската къна, следвана от мароко и пакистан.
Най-кестеняв цвят по вид къна даде индийската къна, следвана от пакистанската.
Най-червен цвят по вид къна  при всички опити даде мароканската къна.

Изводи
Тъй като най-интензивно оцветяване се получи с бърза оксидация с добавка на лимонов сок бих заключила, че това е най-правилният подход ако целта е покритие на белите коси, особено с къна с качество baq.
Ако желаете такъв резултат, не нанасяйте къна с лимон без да е оксидирала (на бърза оксидация), тъй като резултатите показаха, че така се получи най-слабото покритие. Желаещите по-кестеняв и по-малко червен цвят също би трябвало да се възползват от тази реакция на къната и задължително да използват лимонов сок в приготвянето й.
Вярно е твърдението, че с бавно оксидиране къната дава по-дълбоки черешово-малинови оттенъци, дамите, желаещи да ги постигнат, трябва да не използват лимон в къната и по възможност да я оставят да оксидира поне 12 часа.
Ако все пак държите да забъркате къната и да я нанесете на момента, опит 5 показа, че тя по принцип ще оцвети, макар и не толкова интензивно. Не използвайте къна без оксидация и с лимон, тя губи смисъл, покритието на косъма е най-малко.
Относно твърдението, че индийската и пакистанската къна дават по-червен цвят, докато африканските къни (мароко и т.н.) придават по-светъл цят до риж цвят, моят настоящ експеримент оборва това твърдение.

Твърдението,  че къната BAQ (с боди арт качество), покрива по-добре се оказва вярно поне що се отнася до моя скромен експеримент. Да не говорим, че фактът, че една къна е baq дава по-голяма гаранция, че в нея няма химически добавки, тъй като по принцип е предназначена за трайно нанасяне върху кожата, освен, че е много фина.

Опити с къна – постигане на различни тонове

Изсветляване на косата с витамин С
Естествената къна – всичко за нея
Дневникът на моята къносана коса

www.ekomama.net екологични продукти за малки и големи

 


Публикуване на коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

7 мисли относно “Моите „лабораторни“ експерименти с 4 вида къна