Знаеш ли с какво се мажеш? Част 1 – да започнем да си задаваме въпроси 4


С тази полубиографична статия прерязвам лентата на новичкия облик на блога на Екомама. Има още много работа по него, но доброто начало е положено.
Отварям нарочна категория в него, “Знаеш ли с какво се мажеш?”, точно като заглавието на този материал, в която да списвам повечко за това как да знаем и разбираме повече какво слагаме върху себе си, семейството си, децата си, тоест да се грижим повече за себе си и за тях. И да обичаме повече кожата си и собственото си здраве. Пожелавам си да пиша често и повече.

Дори и да не сме жаби, за да дишаме предимно с кожата си, за нас също е валидно правилото, че чрез кожата абсорбираме всичко, което ѝ нанасяме. Чрез кожата тялото  се и пречиства. Струват ми се достатъчно важни тези факти, като аргумент, за да поддържаме кожата си здрава. Да не забравя, същото се отнася и за кожата на децата ни и близките ни хора. Всъщност не вярвам някой да иска болна и увредена кожа. Иронията е, че именно това ни тласка към „козметичния рай“, който предлага всеки магазин за козметика. Купуваме, купуваме, използваме като мажем или се мием, но знаем ли с какво точно? Когато застанем пред един рафт с поне 30 вида кремове за лице, още толкова за тяло, за ръце, за крака …  какво всъщност избираме?

Допреди няколко години никога не обръщах гърба на опаковките. Доверявах се на това, какво пише отпред,  а “отпред”, както знаем, производителят е превърнал в изкуство поканата за едно и също действие. Тоест да си го купим. Без значение дали е сандвич или балсам за коса.
Някак си лицето на флакона ми беше далеч по-привлекателно. Гърбът просто отблъсква вниманието. Дори и да се опитвах да обърна и чета всичко беше много дребничко и неразбираемо за мен. Нямаше дори нещо по-весело, като усмихната блондинка, щастлива от новия си балсам. Гърбът на опаковката го оприличавам на нещо като “задния” двор на козметичното нещо. Отпред, разбира се, всичко е прекрасно. В преносен смисъл прилича на някоя европейска столица с лъскав център, но кофти крайни квартали. Или видимо лъскав ресторант, преди да го затвори РИОКОЗ. Или просто двете страни на медала.

Не казвам, че не пробвах и не се влияех и аз от разни рекламни трикове. Никой не се е родил научен. Купувах планини от разни (напълно ненужни към настоящия момент) продукти, твърдо убедена, че са абсолютно задължителни за всяка съвременна жена. Колкото повече използваш – за ноктите, за кожичките на ноктите, за ъгълчетата на кожичките на ноктите и т.н., толкова по куул си.

Наистина ми беше странно цялото това разделение на продуктите за всяка част от тялото, според козметичната индустрия нашето тяло се разглежда като n на брой отделни части, като всяка от тях трябва да бъде “обгрижвана” отделно.  Не е трудно да се заключи, че трикът е да те накарат да използваш колкото се може повече продукти.

Някои от продуктите така и не можах да ги включа в ежедневието си, въпреки че старателно и настоятелно слушах, облъчвах се от рекламите кое е най-добро за мен, купувах на поразия и се опитвах да се впиша в идеалния женски свят, който показват в цветните рекламни спотове.
Добре, но установих, че първо – като работеща жена аз нямам толкова време всеки ден да обгрижвам всички n части на тялото си с различните n броя закупени продукти. Второ, че купувам не защото ми трябват, а защото ги имаха моите приятелки и колежки. Какво ще си помислят, ако нямам поне 3 вида лак за коса? Или течни кристали, силикони, матиращ балсам, термоустойчив спрей за пресата за коса, пяна, гел, вакса?
Харесваше ми също миризмата на продуктите, и опаковката им беше толкова изкусителна, страхотна, прекрасна. Пък и друго си е да купиш Виши и да си го сложиш на тоалетната масичка, нали?

Не можех обаче да спра да се питам, гледайки планината от шарении в банята и спалнята – ама защо крем за крака и само за крака? Не може ли да е за крака и ръце? Ами ако имам крем за крака, който така или иначе си стои на рафтчето и му отминава срока на годност, трябва ли да отида и да си купя нарочен крем за ръце, ако ръцете ми се напукат от студа?

Стигнах и по-далеч. Всъщност, това започна, когато си измих лицето по погрешка с интимния си гел, вместо със специално закупената прескъпа измиваща емулсия за лице, както се бях разсеяла под душа. Стреснах се от този си еретизъм, това ужасно нарушение на шопинг правилата … обаче странно, кожата на лицето ми не се оплака, а напротив, се изми прекрасно. Пък и не падна гръм…. Дори полицията не звънна на вратата. Това като че ли наистина беше началото на нещо ново.
Хареса ми и продължих. С крем за ръце си намазах краката. Дори не ме заболя. Пък и никой не се оплака, а козметичната полиция отново не ме арестува..

Обаче човешкото любопитство е голяма работа. Започнах плахо да “надничам в задния двор”, тоест да обръщам гърба (или дъното) на опаковките.

Започнах да се питам, ами ако случайно падне етикета на тубичката? Как ще разберем кое за какво е? Пробвах да приближа две туби, едната за крака, другата за ръце – обърнах и двете и се зачетох в тези странни “йероглифи”. Не видях особена разлика.

Към Втора част – Знаеш ли с какво се мажеш? Част 2 – търсене и “открития”

www.ekomama.net екологични продукти за малки и големи

 


Публикуване на коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

4 мисли относно “Знаеш ли с какво се мажеш? Част 1 – да започнем да си задаваме въпроси